Ангел Заберски: Пандемията ще ми липсва
Ангел Заберски наследява музикалния си гений от татко си, само че единствено това не стига, с цел да се трансформира във виртуозния музикант, който познаваме през днешния ден. Иска се доста обич към изкуството и неизменност. Той е пианист, аранжор и композитор, ученик на Националната музикална академия " Панчо Владигеров ". Работи няколко години като аранжор на фамозния Биг бенд на Българското национално радио. Наскоро основава джаз триото с " музикалните хамелеони " Стоян Янкулов-Стунджи (ударни) и Борис Таслев (контрабас). Триото залага върху сантименталните импровизации на класическа музика, елегантността на джаза, като се заиграва с разнообразни стилове.
Заберски не се лимитира единствено в една групировка, само че безспорно най-успешният формат е откритото трио и в тази ситуация специфичен посетител – Михаил Йосифов (тромпет), които правят " Ангел Заберски квартет ". И точно в този момент, в тревожните времена към пандемията, музиката им дава вяра, че най-лошото е отминало. На 29 май следва онлайн премиерата на " Zaberski vs Yossifov " – албума на квартета, в който шест пиеси са на Заберски, а две – на Йосифов. Гости в това музикално предизвикателство са Вили Стоянов (тромбон), Димитър Стоев (бас тромбон) и струнен квартет, воден от Людмил Стойнев от Софийската опера и балет.
Няма по какъв начин да не ти задам най-актуалния въпрос в момента – по какъв начин оцеляваш?
Ангел Заберски: Оцелявам напълно обикновено. Никога не ми е пречила изолацията, аз съм интровертен човек. Съдбата ми отреди за момента да съм самичък. В началото бях се поизплашил малко като всички, само че след това като относително рационален човек се поуспокоих. Спазвам наредбите за отдалеченост, употребявам времето си за писане на музика, защото не мога да изсвирвам онлайн. Не се тревожа прекомерно, само че въпреки всичко, за разлика от други сътрудници, работата ми в Нов български университет и лекциите онлайн по " Хармония ", " История на джаза ", " Пиано " и " Импровизация " ме стимулират. Освен това ми следва и доцентура.
При работата с младежите, какво мислиш – ще има ли ново мощно потомство музиканти?
Ангел Заберски: Не се ангажирам да предвиждам, само че несъмнено има доста надарени младежи. Ние несъмнено сме музикална нация. Това, което ме притеснява, обаче е, че множеството музикални младежи желаят да пеят. Ще станат повече артисти, а по-малко музиканти. А артистите имат потребност точно от музиканти.
Не проследявам постоянно модерните музикални формати по малкия екран, само че имам наблюдения и усещания. Ако надарените младежи се възползват от гения си, само че и употребяват опцията да научат нещо съществено за музиката, ще бъде единствено в тяхна изгода. Школуването в действителност помага – музикални учебни заведения, академии, тъй като ние имаме доказано добри преподаватели, до които е хубаво младежите да се допрян и да вземат познания и умения.
Отрази ли ти се финансово тази рецесия?
Ангел Заберски: Не. Както загатнах, благополучен съм, че имам работа, за разлика от доста сътрудници, които в действителност се изправиха пред сериозни тествания. Всички ние, музикантите, които свирим в квартета, пътуваме непрекъснато. Доста сме свирили и дружно, само че това е първият ни общ албум. Малко стегнах сътрудниците и им споделих, че е извънредно време да запишем нещо дружно, изключително с Мишо Йосифов, с който най-вече съм музицирал. С него най-добре съм се чувствал в музикално отношение. А за Стоян и Борис да не приказваме – те са неповторими, толкоз дълго сме дружно, че музикалната магия постоянно ни се получава. Живеем във времена, в които един музикант не би трябвало да се лимитира едностилово, би трябвало да сме по-широко скроени музикално, с цел да обгръщаме по-широк периметър на деяние. Те свирят в разнообразни планове, с разнообразни музиканти, а когато остане малко време за мен, виждам да ги приобщя, с цел да създадем нещо дружно. Затова задачата ми е да върша хубава музика, която да се харесва и на музикантите, с които работя. За да може те да имат предпочитание да сме все по-често дружно на сцената.
Направи ли те още по-деен мъгливата културна среда през тези месеци? Или те налегна леността, от която се оплакват доста български актьори сега?
Ангел Заберски: Никога не съм бил мързелив към работата си. И хората, с които съм заобиколен, не са. Но би трябвало да имаме поради, че като нация ние доста се оплакваме, не умеем да забележим положителното в сложното. Но въпреки това, съм склонен с сътрудниците, които с право се тормозят. Културният сектор е отново на последно място, за жалост. Всичко още веднъж проработи в страната, а концертните зали, клубовете и театрите към момента са затворени. В момента употребявам опцията да пиша музика. Обичам симфоничната музика, огромния оркестър. Да, факт е, не можем да свирим. Няма по какъв начин да ни е задоволително да създадем няколко клипа, с цел да ги пуснем във фейсбук и да зарадваме слушателите си. Ние обичаме да вършим това, което вършим. Онлайн концертите са някакво решение. Най-истинският критик, публиката, не е пред нас. Но и тя не може да е напълно съсредоточена от дивана. Опитваме, гледаме професионално на нещата.
Някак на инат на обстановката организирате и онлайн премиерата на новия албум – Zaberski vs Yossifov ", която ще е на 29 май. Какви са упованията ти към събитието?
Ангел Заберски: Решихме се на тази стъпка, тъй като не знаем какъв брой дълго ще продължи всичко. Нямаме съответни упования, само че го вършим с доста предпочитание. Опитваме се да промотираме събитието, да описваме за него в медиите. Нашите почитатели ще имат опцията да чуят целия ни албум от осем пиеси под формата на концерт. За страдание в онлайн версията няма да могат да вземат участие Вили Стоянов (тромбон), Димитър Стоев (бас тромбон) и струнен квартет, воден от Людмил Стойнев от Софийската опера и балет.
А когато законът разреши, ще имаме и премиера онлайн. Защото ние, музикантите, имаме потребност от жив контакт. От сцената и публиката. Засега това е единствената опция, като откровено се надявам да се хареса.
И още...
Заберски не се лимитира единствено в една групировка, само че безспорно най-успешният формат е откритото трио и в тази ситуация специфичен посетител – Михаил Йосифов (тромпет), които правят " Ангел Заберски квартет ". И точно в този момент, в тревожните времена към пандемията, музиката им дава вяра, че най-лошото е отминало. На 29 май следва онлайн премиерата на " Zaberski vs Yossifov " – албума на квартета, в който шест пиеси са на Заберски, а две – на Йосифов. Гости в това музикално предизвикателство са Вили Стоянов (тромбон), Димитър Стоев (бас тромбон) и струнен квартет, воден от Людмил Стойнев от Софийската опера и балет.
Няма по какъв начин да не ти задам най-актуалния въпрос в момента – по какъв начин оцеляваш?
Ангел Заберски: Оцелявам напълно обикновено. Никога не ми е пречила изолацията, аз съм интровертен човек. Съдбата ми отреди за момента да съм самичък. В началото бях се поизплашил малко като всички, само че след това като относително рационален човек се поуспокоих. Спазвам наредбите за отдалеченост, употребявам времето си за писане на музика, защото не мога да изсвирвам онлайн. Не се тревожа прекомерно, само че въпреки всичко, за разлика от други сътрудници, работата ми в Нов български университет и лекциите онлайн по " Хармония ", " История на джаза ", " Пиано " и " Импровизация " ме стимулират. Освен това ми следва и доцентура.
При работата с младежите, какво мислиш – ще има ли ново мощно потомство музиканти?
Ангел Заберски: Не се ангажирам да предвиждам, само че несъмнено има доста надарени младежи. Ние несъмнено сме музикална нация. Това, което ме притеснява, обаче е, че множеството музикални младежи желаят да пеят. Ще станат повече артисти, а по-малко музиканти. А артистите имат потребност точно от музиканти.
Не проследявам постоянно модерните музикални формати по малкия екран, само че имам наблюдения и усещания. Ако надарените младежи се възползват от гения си, само че и употребяват опцията да научат нещо съществено за музиката, ще бъде единствено в тяхна изгода. Школуването в действителност помага – музикални учебни заведения, академии, тъй като ние имаме доказано добри преподаватели, до които е хубаво младежите да се допрян и да вземат познания и умения.
Отрази ли ти се финансово тази рецесия?
Ангел Заберски: Не. Както загатнах, благополучен съм, че имам работа, за разлика от доста сътрудници, които в действителност се изправиха пред сериозни тествания. Всички ние, музикантите, които свирим в квартета, пътуваме непрекъснато. Доста сме свирили и дружно, само че това е първият ни общ албум. Малко стегнах сътрудниците и им споделих, че е извънредно време да запишем нещо дружно, изключително с Мишо Йосифов, с който най-вече съм музицирал. С него най-добре съм се чувствал в музикално отношение. А за Стоян и Борис да не приказваме – те са неповторими, толкоз дълго сме дружно, че музикалната магия постоянно ни се получава. Живеем във времена, в които един музикант не би трябвало да се лимитира едностилово, би трябвало да сме по-широко скроени музикално, с цел да обгръщаме по-широк периметър на деяние. Те свирят в разнообразни планове, с разнообразни музиканти, а когато остане малко време за мен, виждам да ги приобщя, с цел да създадем нещо дружно. Затова задачата ми е да върша хубава музика, която да се харесва и на музикантите, с които работя. За да може те да имат предпочитание да сме все по-често дружно на сцената.
Направи ли те още по-деен мъгливата културна среда през тези месеци? Или те налегна леността, от която се оплакват доста български актьори сега?
Ангел Заберски: Никога не съм бил мързелив към работата си. И хората, с които съм заобиколен, не са. Но би трябвало да имаме поради, че като нация ние доста се оплакваме, не умеем да забележим положителното в сложното. Но въпреки това, съм склонен с сътрудниците, които с право се тормозят. Културният сектор е отново на последно място, за жалост. Всичко още веднъж проработи в страната, а концертните зали, клубовете и театрите към момента са затворени. В момента употребявам опцията да пиша музика. Обичам симфоничната музика, огромния оркестър. Да, факт е, не можем да свирим. Няма по какъв начин да ни е задоволително да създадем няколко клипа, с цел да ги пуснем във фейсбук и да зарадваме слушателите си. Ние обичаме да вършим това, което вършим. Онлайн концертите са някакво решение. Най-истинският критик, публиката, не е пред нас. Но и тя не може да е напълно съсредоточена от дивана. Опитваме, гледаме професионално на нещата.
Някак на инат на обстановката организирате и онлайн премиерата на новия албум – Zaberski vs Yossifov ", която ще е на 29 май. Какви са упованията ти към събитието?
Ангел Заберски: Решихме се на тази стъпка, тъй като не знаем какъв брой дълго ще продължи всичко. Нямаме съответни упования, само че го вършим с доста предпочитание. Опитваме се да промотираме събитието, да описваме за него в медиите. Нашите почитатели ще имат опцията да чуят целия ни албум от осем пиеси под формата на концерт. За страдание в онлайн версията няма да могат да вземат участие Вили Стоянов (тромбон), Димитър Стоев (бас тромбон) и струнен квартет, воден от Людмил Стойнев от Софийската опера и балет.
А когато законът разреши, ще имаме и премиера онлайн. Защото ние, музикантите, имаме потребност от жив контакт. От сцената и публиката. Засега това е единствената опция, като откровено се надявам да се хареса.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ